богатство.нет

За всички делови хора стресът, притесненията и безпокойството са основен проблем.

Дейл Карнеги дава безценни съвети за преодоляването му:

Как да излизаме от положенията, пораждащи чувството за безпокойство

Ако при Вас е възникнала ситуация, пораждаща чувство за безпокойство, направете три неща:
1.Попитайте себе си: какво би било в най-лошия случай?
2.Пригответе се за това как да приемете най-лошото, ако се наложи.
З.След това се ориентирайте В ситуацията и се постарайте да намерите начин да подобрите този най-лош вариант.
В клиниката на Майо били изследвани 15 хиляди пациенти, страдащи от стомашни болести. В четири от всеки пет нямало никакви физически изменения, предизвикващи заболяване. Страхът, безпокойството, омразата, егоизмът, неспособността да се приспособим към реалният свят - ето какво води до стомашни болести, в частност, до язва на стомаха.
Неотдавна доктор X Хабейн от клиниката Майо изнесе доклад пред заседанието на хирурзите и терапевтите, работещи в промишлени предприятия. Той съобщи, че е изследвал 176 ръководители в промишлеността на средна възраст около 44,3 години. Той докладва, че повече от една трета от тези хора страдат от заболяване на сърцето, язва на стомаха и хипертония.
Помислете си! Една трета от ръководителите имат сериозни заболявания, преди да са достигнали 45 години! Скъпо заплатен успех! Може ли да се говори за успех, ако за него се заплаща с язва на стомаха или сърдечно заболяване? КАКВА полза за човек, ако той печели дори целия свят, но при това губи здравето си? Даже да владее целият свят, все едно, той може да спи само в едно легло и да се храни само три пъти на ден. А това е достойно за простия човек който освен това може да спи по-спокойно и да получава удоволствие от яденето повече, отколкото и най могъщият господар.
Ако трябва да говорим откровено, то аз бих предпочел да стана селскостопански работник в Алабама с банджо на коленете си, отколкото към 45-те си години да ходя с разрушено здраве, управлявайки железопътна компания или фабрика за цигари.
На масата ми лежи книгата на Е.Подолски озаглавена “Превъзмогнете чувството за безпокойство и живейте добре . Ето заглавията на няколко от главите :
- Какво прави с вашето сърце чувството за безпокойство7
- Хипертония поради чувството за безпокойство
- Чувството за безпокойство може да предизвика ревматизъм
- Старайте се по-малко да се безпокойте, за да запазите стомаха си
- Безпокойството може да предизвика простуда.
- Чувството за безпокойство и щитовидната жлеза
Чувството за безпокойство може да ви постави в люлеещо се кресло поради ревматизъм или артрит. Авторитетът със световно признание, доктор Р.Сесия от Корнелския университет, изброява четири най-разпространени причини, които довеждат до артрит
- 1. Развод.
- 2. Финансов крах
- 3.Самотност и чувството за безпокойство
- 4. Дълго преглъщано чувството за обида.
Малко неща могат така бързо да състарят и да развалят външността на жената както чувството за безпокойство То може да изменя изражението на лицето. Заставя ни да стискаме зъби и да покриваме лицето си с мрежа от бръчки. Косите посивяват, а понякога опадат, разваля се цветът на лицето. На основата на безпокойството могат да се разрушат зъбите.
…Неотдавна аз пътувах във Филаделфия с един мой приятел, който страдаше от щитовидна жлеза. Ние се отбихме за консултация при док тор И.Брам, известен специалист, който лекуваше щитовидна жлеза вече 38 години. В чакалнята, на дървена дъска, окачена на стената бяха на писани думи - препоръки: “Отдих и развлечения: най-добре от всичко възстановяват силите религията, сънят, музиката и смехът Научете се добре да спите, обичайте музиката, научете се да виждате смешните страни на живота - и тогава здравето и щастието ще бъдат с вас.
Искам да завърша тази глава, повтаряйки думите на доктор А Каррела: “Човек, който не знае как да се бори с чувството за безпокойство, умира млад.”

Докъде води чувството за безпокойство

Неотдавна ми позвъни моя съсед и започна да убеждава мен и членовете на семейството ми да се ваксинираме против едра шарка. Той беше един от хилядите доброволци, които звъняха по квартирите на хората в Ню Йорк. Наплашените от тях хора по четири часа стояха на опашка, за да се ваксинират.
Станции по ваксинация бяха организирани не само във всички болници, но и при пожарните команди, в полицейски участъци, в по-големите предприятия. Повече от две хиляди лекари и сестри напрегнато работеха ден и нощ, за да ваксинират тълпите от хора. Къде беше причината за всичко това? Осем човека в Ню Йорк се бяха заразили от едра шарка и двама от тях бяха умрели. Два смъртни случая на осем милиона души.
Аз Живея 8 Ню Йорк 37 години и нито веднъж никой не ми позвъни, за да ме предупреди за настъпването на душевно заболяване, което за последните 37 години е нанесло десетки хиляди пъти по-голям ущърб от едрата шарка.
Нито един от хората, които ми звъняха, не ми каза, че един от всеки десет човека, живеещи в Ню Йорк, страда от нервно разстройство, в повечето случаи породено от чувство за безпокойство и от емоционални стресове
Затова считайте, че аз пиша тази книга, за да позвъня на вратата ви и да ви предупредя.
Преди няколко години аз прекарах отпуската си в едно съвместно пътуване из Тексас с доктор Гобер. Той беше главен лекар на обединената болница на градовете Гулф, Колорадо и Санта-фе. Обсъждайки проблеми те за безпокойството, той каза 70% от пациентите, обръщащи се към лекаря, биха могли да се излекуват самостоятелно, ако можеха да се избавят от своите страхове и чувство за безпокойство. Аз не мисля че техните болести са въображаеми. Имам предвид язва на стомаха, сърдечни заболявания, главоболие и някой видове паралич. Това са реални болести. Зная какво говоря - каза доктор Гобер - аз сам в течение на 12 го дини страдах от стомашна язва.
Страхът поражда чувство за тревога. Чувството за безпокойство ни прави напрегнати, въздейства на нервните окончания на нашия стомах, изменя състава на стомашния сок, което често води до стомашна язва.”

Доктор Д. Мотагу, автор на книгата “Язва на стомаха на нервна почва”, казва същото: „Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас”.
Заключение на част I
ПРАВИЛО 1. Ако искате да избегнете безпокойството, правете това, което е съветвал Уйлям Ослер. Живейте в отсека на днешния ден. Не се тревожете за бъдещето. Живейте спокойно до вечерта.
ПРАВИЛО 2. Ако бедата - с главно Б - се прокрадва след вас и ви притисне в ъгъла. прилагайте магическата формула на Уиллис и Х.Къриър
а/ Попитайте себе си : “Какво може да бъде най-лошото, ако не успея да реша проблема си?”
б/ Мислено се подгответе да приемете най-лошото - в случай на необходимост.
в/ Опитайте се спокойно да премислите мерките за подобряване на ситуацията, с която вие мислено сте се примирили като с неизбежна.
ПРАВИЛО 3. Помнете за неизбежната вреда, която безпокойството нанася на вашето здраве. “Деловите хора, не умеещи да се борят с безпокойството, умират млади”.

Следва продължение…

Дейл Карнеги

„Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот”

www.spiralata.net

Гевин Кенеди

Първите ви преговори са се осъществили в кухнята, а не в заседателната зала. Вие не сте се научили да преговаряте на работното си място. Научили сте се по време на играта и в често безмилостното преследване на желаното от вас от човека, способен да задоволи непосредствените ви искания.
Да, започнали сте да преговаряте още като бебе в пелени, много преди да облечете бизнес костюм. Какво е детският плач, ако не оферта за сделка: „Ако ме нахраниш или ако ме подсушиш и т. н., ще спра да плача”?
Не след дълго сте станали много по-хитри в преговарянето (във всяко дете се крие по една Лисица!). Исканията ви са се усъвършенствали, а изборът ви към кого от възрастните да ги насочите е достигнал ниво на проницателност, за чието постигане професионалистите от директния маркетинг биха дали всичко. Това вероятно се е случило, преди да навършите петгодишна възраст.
Научили сте, че най-добрият момент да се обърнете към някого за това, което желаете, е точно преди началото на телевизионната игра или на серийния филм. Хората биха направили много повече за вас в този момент, ако това ще ги отърве от вас, отколкото след като любимото им предаване е започнало. Възможно е обаче и гневно да избухнат, ако вниманието им е отвлечено от настойчиви желания в неподходящо време.
Открили сте, че бабите и дядовците обикновено ви угаждат много повече, отколкото родителите, когато става дума за задоволяване на крайно разумните ви искания – бързо сте научили точно колко неприемливи да ги направите.
Можели сте да избирате правилния момент, за да заобиколите единия родител и да стигнете до другия. Освен това сте знаели как да примамите единия да ви осигури исканото, когато той е бил „във война” с другия, особено ако сте можели да намекнете с усмивка или с прегръдка, че сте на негова „страна” (отново онази Лисица във вас!).

Справяне със световните първенци в преговарянето
(да се чете внимателно, ако сте избрали „вярно” в ТС1)
Децата смятат, че всичко, което искат, не струва нищо и родителите им са единствената пречка пред получаването му. Затова те безспир искат… а по правило родителите се предават.
Всички възрастни знаят как да отглеждат деца. Обърнете внимание: не собствени, а тези на другите! Винаги ще се натъкнете на „експерт”, който знае как да се справи с трудно дете в супермаркета, на опашката за рейса, на партито на плажа или в чакалнята на лекаря, особено когато шумният и досаден малчуган е нечий чужд. Рядко се среща човек, който задоволително да се справя със собствените си деца в подобна ситуация.
В света на детето вие сте бездънна яма. Всичките му потребности се задоволяват „безплатно”: храна, дрехи, топлина, подслон, приятелство, забавление, любов, подкрепа и достъп до телевизия и Интернет. Тези, които чакат за всичко, са трудни надзиратели. При най-малкия пропуск в обслужването вдигат скандал. Освен това изпадат в бяс и когато всичко върви добре – за всеки случай: да не би да забравите, че те са тук. Децата са мирни и тихи, само когато вършат това, което не трябва да правят.
Силата на децата като преговарящи се крие в асиметрията на ценностите между тях и вас. Те бързо научават какво искате най-много и заплашват да го развалят или да ви лишат от него, за да получат онова, което искат. Ако искате мир и спокойствие, ще страдате от врява и хаос, докато не задоволите исканията им (чаша мляко, бонбон, допълнителен час игра преди лягане и т. н.).
Възрастните, които искат да гледат телевизия, са подложени на системно разсейване от децата, докато не се предадат; родителите, които се чувстват неловко пред публика, се „радват” на публично гневно избухване, което може да се откупи само със сладолед, шоколад, играчки и други подобни. Накратко, децата знаят кога да налагат исканията си и не се ограничават при подбора на средствата или санкциите. Това е тероризъм между поколенията.
Вярно е, че всички родители понякога отвръщат на удара, а някои се борят през по-голямата част от времето. Налагат санкции на децата или заплашват, че ще го направят: „Ако продължаваш да се държиш така, заминаваш директно в леглото/няма да видиш Дядо Коледа/приятелите ти няма да стъпят тук.” Често отправените заплахи за санкции са нереалистични („Ако не спреш, ще те изпратим у дома и ще си прекараме ваканцията без теб”), но едва съвсем малки деца са вкарвани в правия път чрез такива фантазии. По времето, когато децата са достатъчно големи, за да разпознават нереалистичните заплахи, те вече са увеличили исканията си, а вие копнеете за спокоен живот.
Разбира се, това не винаги е вършело работа. Понякога сте били доведени до сълзи на фрустрация*, когато не сте получавали желаното, без значение какво сте опитвали и в каква степен сте го заслужавали. В намусените ви размишления защо светът е срещу вас сте кроели планове следващия път да сте по-умни, да станете хитри и по-силно решени да получите заслуженото – Лисицата във вас се е формирала!
Такива са били и насрещните сили. Можели сте да заключите, че най-добрият начин да получите желаното е да разчитате напълно на онова, което възрастните около вас са били подготвени да дават, и че даденото ви от тях е било това, което наистина заслужавате. Можете ли да чуете блеенето на Овцата, в която скоро сте щели да се превърнете?
Фрустрацията ви обаче е могла да кипне и в гневни избухвания. Възмущението от отказа на исканото – при това тогава, когато сте го искали, т. е. обикновено НЕЗАБАВНО – е можело да тръгне по един от два пътя. В повечето случаи – тъй като възрастните имат пълен контрол върху всичко, за които сте жадували – с нежелание сте се подчинявали, макар и абсолютно убедени, че вие сте прави, а всеки друг е „крив” (чувате ли рева на Магарето, което надделява?).
За малцина сцените са станали оръжие, използвано с избрани хора (често по-малките ви братя/сестри и тези „лигльовци”, с които сте ходили на училище) в избрани моменти. Научили сте, че достатъчно хора се подчиняват на натиска, за да го превърнете в ценен начин да получавате исканото, но и че трябва да сте достатъчно хитри по отношение на това, кого ще тормозите и кога. Ако сте го надраснали, може би всичко е наред. Ако сте имали невероятно голям късмет, защото сте открили многобройни послушковци (Овце), с които това е давало резултат, сте напреднали доста по пътя към превръщането си в Лисица, макар и с мегаломански склонности.
Да разгледаме всекидневен пример на преговори между Ана-Лиз и нейната тригодишна дъщеря Саманта.
Саманта не хапва от зелето в чинията си за вечеря, защото – настоява – е „преяла”. Е, Ана-Лиз съвсем правилно смята, че зелето е съществена част от „балансирания начин на хранене” на Саманта, но не желае да се впуска в разговори за „ролята на зелето в храненето” с тригодишно дете.
Затова прибягва до преговори, знаейки, че Саманта обожава сладолед. Казва на момиченцето, че ако не си изяде зелето, няма да получи никакъв сладолед.
Очите на Саманта се изпълват със сълзи, а след това челото й се прорязва от решителност. Тя отказва да яде зеле, но иска да получи сладолед. Ана-Лиз напразно коментира твърденията на Саманта, че е „преяла”, но не е толкова преяла, че да няма място за сладоледа. Саманта пренебрегва това логическо противоречие, вероятно смятайки, че е напълно възможно човек да е преял за зеле, но не и за сладолед!
Ана-Лиз опитва с ново предложение. „Добре – казва тя. – Ако си наистина добро момиче и изядеш четири лъжици зеле, ще получиш малко сладолед.” Саманта клати глава и бута чинията със зелето.
Ана-Лиз смята, че е по-добре да извади сладоледа от хладилника, за да изкуши Саманта да си изяде зелето.
„Добре – казва тя, виждайки, че Саманта не обръща внимание нито на зелето, нито на сладоледа. – Нека са две лъжици… а?”
Нищо не става. Ана-Лиз отново избутва чинията със зелето пред Саманта и отбелязва: „Една лъжица и след това можеш да ядеш, колкото си искаш сладолед!”
Тогава Саманта реагира без думи. Тя закрива очите си с ръце, категорично отказвайки да погледне чинията си.
„По дяволите, Саманта! – възкликва Ана-Лиз. – Просто погледни зелето и ще ядеш сладолед!”
Наблюдавали ли сте или участвали ли сте в такива преговори -в ролята на Ана-Лиз или в тази на Саманта? На кого съчувствате? По-важното е коя от тях „печели”?
Естествено Саманта получава онова, което иска, оставайки в пълно недоумение за отчаянието, което причинява на майка си заради балансирания начин на хранене. Момиченцето е безмилостно в преследването на своите интереси. Ана-Лиз също можеше да е безмилостна. Тя можеше да забрани изцяло сладоледа, шоколада, газираните напитки и всякакви лакомства в къщата, надявайки се Саманта да не научи за тях в интерес на доброто хранене.
Същевременно щеше да е безсмислено да го прави. Питайте всеки продавач в училищен бюфет: Дой купува най-много шоколади и газирани напитки?” Ще ви отговорят, че най-редовните купувачи са децата, чиито родители им забраняват да ги ядат у дома. Какво мислят децата за „предателството” на родителите си по отношение на начина им на хранене -това може да отгатне всеки (всички знаем какво правят те, когато родителите издадат неподлежащи на обсъждане забрани срещу тютюнопушенето, дрогата и секса).

Деца срещу родители: Никакви спорове!
Децата
• знаят какво искат;
• знаят как да го получат (те са изучили родителите си, преди да могат да четат);
• са напълно безмилостни желанията си;
• нямат срам, нямат угризения, нямат чувство за вина;
• не са захранени с „млякото на човешката доброта”, ако то застава на пътя към онова, което желаят;
• вярват, че родителите са „бездънни ями” за „лакомства”;
• нямат дългосрочни планове.
Родителите
• непоследователно се предават/не се предават пред децата си;
• се предават един пред друг;
• имат чувство за отговорност;
• лесно се засрамват;
• страдат от непрестанни угризения;
• чувстват се виновни! (са виновни!);
• са извори на човешка доброта;
• не са „бездънни ями” за всичко;
• мислят в дългосрочен план.
Резултат: Децата „печелят” повече преговори, отколкото губят.
Тази решимост на всяка цена да получиш исканото е често срещана при децата, но обикновено се губи, когато станат възрастни. Междувременно се случва и друго. Махалото се люшка от едната крайност към другата. От спечелването и налагането на собственото желание за сладоледа в крайна сметка се оказвате в ситуация да поглъщате твърде много зеле всеки път, когато някой препречи пътя ви към получаването на желаното. Хвърляте се от единия дисбаланс към другия. Хората продължават да печелят, докато вие свиквате да губите.
Вашият характер на преговарящ не се е оформил напълно по времето, когато сте навлезли в юношеството, но отличителните му черти са ставали видими. Какво е юношеското ухажване, ако не полеви експеримент по серийно договаряне?
Ритуалите са се изместили от момента, когато сте преговаряли с изцяло предан ви родител, който по правило е страдал от емоционална слабост във ваша полза – той ви е обичал до някаква (обикновено висока) степен – към времето, когато вече сте преговаряли с другите тийнейджъри, които не са притежавали такава изначална предразположеност във ваша полза. Биха могли да започнат да ви „обичат” и ако са го правели, също толкова възможно е било да променят мнението си и да „отбръмчат”, за да „обичат” някого другиго, всъщност много други „някого другиго”.
Хаосът, който това е създало във вас, вече може да е само спомен, но помислете за него за момент – представете си „неговото” или „нейното” лице – и се насладете или изстрадайте радостта или неловкостта (овладейте гнева, моля ви!).
Някъде през тези ранни юношески договаряния на ухажването с вас са се случили две неща.
Първо, губели сте упорството на преговарящото дете. Губели сте този естествен инстинкт да отправяте огромни, почти невъзможни изисквания да постигате незабавно задоволяване на всевъзможни преходни апетити към всичко, което ви е хрумвало да искате.
Второ, учели сте да преговаряте със себе си. Да, ето откъде е започнало. Проучвали сте какво искате, отчитали сте оскъдицата на възможностите и сте приемали всичко, което сте можели да получите. Ако не сте успели да получите човека, за когото сте мечтали, сте се задоволявали с този (тези), когото (които) сте можели да получите в по-прозаичната реалност.
Накратко, вие сте се самоизбрали в актове на правене на компромиси. (Ако сте съжалявали за това по-късно, твърде лошо, защото животът продължава и е излишно да се чудите защо сте избрали миналогодишните играчки.)
Животът не е нито само сладолед, нито само зеле. Едното неизбежно върви с другото. Изкуството на преговарящия е да ги балансира. Онова, което се възприема като зеле от вас, е сладолед за другия преговарящ и обратното. Вашето зеле, онова, което предлагате на другия, е неговият сладолед. По същия начин неговото зеле – това, което той ви предлага, е вашият сладолед.
Изкуството на сделката е да откриете какво иска другият и ако го постигнете, знаете, че и сделката е готова – стига да я желаете.
Целта ви не е да „победите”, а да успеете. Не можете да загубите, като успеете, нито пък другият ще загуби, защото Бухалът във вас ви кара да гарантирате, че и той ще успее – той получава от онова, което желае, защото вие получавате от това, което искате.
„Всичко може да се договори” е за възраждането на известна част от необикновените ви умения в преговорите, които сте имали като дете, и за установяването им – подходящо променени – в зряла практика.

Гевин Кенеди

„Всичко може да се договори”

Превод: Людмила Андреева
Редактор: Стела Арабаджиева
ISBN: 954-783-009-0
Издателство Фокус ООД
www.focus-publishing.com

Със сигурност сте чували фразата - “Нищо лично, просто бизнес”, или пък, висе самите често сте се опитвали да приемате лично нещата, което се случват на работа. Това, разбира се, не е толкова лесно. Но гледната точка на Дон Мигел Руис определено може да ни помогне в това отношение:

Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Нека използваме предишния пример - ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв”, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?”
Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз”. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!
Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.
Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.
Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел”, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемането на нещата лично би прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава те лесно ви хващат на въдицата си с едно небрежно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова искат, и, понеже приемате нещата лично, вие я поглъщате докрай.
Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш. Но ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Имунитетът към отровата насред ада е дар от това споразумение.
Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпете ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения - и тези мнения нямат нищо общо с мен.
Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият”, не го приемам лично, Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият”. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!” Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?” И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”
Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.
Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват”. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм.
Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само претекст да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин да ми се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите.
Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която и да било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът ви е щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате.
Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на другите хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично. Дори някой да вземе пистолет и да би простреля в главата, пак не е било лично. Дори и тази крайност.
Даже самооценката ви не е непременно вярна; затова не е необходимо да приемате лично онова, което чувате в ума си. Умът притежава способността да разговаря със себе си, но също така е в състояние да възприема и информация, идваща от други светове. Понякога може да чуете в ума си глас и да се чудите откъде идва. Той може да е дошъл от друга реалност, в която има живи същества, подобни на човешкия ум. Толтеките са ги нарекли Съюзници. В Европа, Африка и Индия ги наричат Богове.
Нашият ум също съществува на нивото на Боговете. Той живее в тази реалност и може да я възприема. Умът вижда с очите и възприема тази будна реалност. Но умът вижда и възприема и без очите, макар че разумът не си дава сметка за това възприятие. Умът живее в повече от едно измерение. Може да има моменти, когато ви хрумват идеи, които не са плод на вашия ума, вие само ги възприемате чрез ума си. Имате правото да повярвате или да не повярвате на тези гласове и правото да не приемате казаното от тях лично. Ние можем да повярваме или да не повярваме на гласовете, които чуваме в ума си, точно както можем да избираме на какво да вярваме и с какво да се съгласяваме в съня на планетата.
Умът може също така да говори и да слуша себе си. Умът е съставен от множество части, също като тялото ви. Точно както можете да кажете: „Имам една ръка и мога да я стисна с другата си ръка и да я почувствам”, умът е способен да разговаря със себе си. Част от ума говори, а другата част слуша. Големият проблем е, когато хиляди части от ума ви говорят едновременно. Това се нарича митоте, нали не сте забравили?
Митоте може да се сравни с огромно тържище, където хиляди хора говорят и се пазарят едновременно. Всеки от тях има различни мисли и чувства, всеки има различна гледна точка. Вкараните в ума програми -всички споразумения, които сме сключили - не са непременно съвместими една с друга. Всяко споразумение е като обособено живо същество; има собствена индивидуалност и собствен глас. Някои споразумения влизат в конфликт с други и така нататък, докато в ума се разрази голяма война. Митоте е причината хората да не са наясно какво искат, как го искат или кога го искат. Те не са в съгласие със себе си, защото едни части от ума искат едно, а други - тъкмо обратното.
Една част от ума има възражения срещу определени мисли и действия, а друга част ги подкрепя. Всички тези малки живи същества създават вътрешен конфликт, защото са живи и всяко от тях има право на глас.
Само като направим преглед на споразуменията си, можем да открием всички конфликти в ума и в крайна сметка да създадем ред от хаоса митоте.
Не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме”. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.
Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате или не на казаното от другите.
Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска. Когато хората казват едно, а правят друго, вие се самозалъгвате, ако вярвате на думите им, а не на постъпките им. Но ако сте честни със себе си, ще си спестите много емоционална болка. Истината може да е болезнена, но не е необходимо да бъдете пристрастени към болката. Изцелението е в ход и е само въпрос на време нещата за вас да се подобрят.
Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да изберете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, отколкото на другите.
Създадете ли си навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично.
Ако успеете да превърнете това второ споразумение в навик, ще откриете, че нищо не може да ви върне обратно в ада. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода. Ще получите имунитет към злите магьосници и никое заклинание -колкото и да е силно - няма да ви застигне. Дори целият свят да злослови за вас, ако не го приемате лично, ще бъдете имунизирани. Може някой умишлено да ви изпрати емоционална отрова, но ако не го приемате лично, няма да я погълнете. Когато не приемете емоционалната отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпраща, но не и за вас.
Сами виждате колко е важно това споразумение. Като не приемате нищо лично, ще превъзмогнете навици и модели, които ви държат в плен на съня за ада и предизвикват ненужно страдание. Дори само чрез практикуването на това второ споразумение ще започнете да отменяте десетки дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате. А ако спазвате първите две споразумения, ще предотвратите седемдесет и пет процента от дребните, малки споразумения, които ви държат в плен на ада.
Напишете това споразумение на лист и го закачете на хладилника си, за да ви напомня постоянно: Не приемай нищо лично.
Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпете на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.
Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те”, без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необходимо. Ще можете да кажете „да” или „не” - което изберете - без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тогава дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне.

Дон Мигел Руис

“Четирите споразумения”

Уилям Аткинсън

Великият привърженик на философията на силата на разума Прентес Мклфорд я обобщава по следния начин: „Мислите са вещи.” В тези думи се крие велика истина, която ако се осъзнае от хората, би могла да преобърне света. Мисълта не е динамична сила, а реална вещ като всеки материален предмет. Тя представлява фина форма на материята и груба форма на духа. В природата съществува само една субстанция, проявяваща се в различни форми -от материалните до най-фините форми на духа, и това е мисълта.
Когато мислим, ние разпространяваме кръгообразно вибрации от най-фина ефирна субстанция, която е толкова реална, колкото са тънкото облаче от пара, течният газ или твърдото тяло. Не можем да видим мисълта, както не можем да видим тънката струя пара или газ. Не можем да я помиришем и да определим вкуса й, както не можем да определим вкуса и мириса на чистия въздух. Но ние можем да изпитваме влиянието на мисълта. А тя има много по-голямо въздействие, отколкото привличането на 100 фунта стомана от силен магнит, който не оказва никакво въздействие върху нас. Неговите магнитни колебания могат да проникнат през нас и да подействат на стоманата, без дори да почувстваме това. На същия принцип се разпространяват, макар и с по-малка интензивност, светлината и топлината. Не ни са нужни всичките пет чувства, за да се убедим в съществуването на тази материална субстанция или сила. Забележителният учен проф. Елисей Грей отбелязва следното в съчинението си „Чудеса на природата”:
„Съществуването в мислите ни на звукови вълни, които не може да възприеме нито едно човешко ухо, както и на цветни светлинни вълни, които не може да види нито едно човешко око, ни дава обширно поле за размисъл. А едно огромно нямо пространство от 40 000 до 400 000 000 000 000 колебания в секунда и безкрайните редове над 700 000 000 000 000 колебания в секунда, излъчвани, когато в света на движенията настъпи мрак, създават необятен простор за научни изследвания.”
В произведението си „Накратко за науката” М.М. Уилямс пише: „Не познавам градация между много бързите колебания, които възприемаме със слуха си, и много бавните, които предизвикват у нас чувство за топлина. Между тях има огромен промеждутък, който може да включи в себе си друг свят от движения, намиращ се между нашия свят от звуци и нашия свят от светлина и топлина. Ето защо няма разумни основания да считаме, че материята е неспособна за преходна дейност и че тази дейност не се поддава на възприятие, след като разполагаме с необходимите за това органи.” Цитирам тези автори не за да докажа съществуването на мисловните колебания, а за да ви дам храна за размисъл. Характерът на излъчваните от нас импулси се обуславя от същността на самата мисъл. Ако мислите ни имаха цвят (а някои смятат, че имат), щяхме да видим как боязливите ни, лоши мисли надвисват като тежки, тъмни облаци над земята. Щастливите и уверени мисли „Аз мога и искам ” щяха да се превърнат в красиви перести облаци, носещи се стремително и сливащи с други подобни на тях въздушни вълни. Те щяха да блестят високо над плътните, душни, отвратителни изпарения, образувани от боязливите и завистливи мисли, свеждащи се до „Аз не мога “.
Излъчваните от нас вълни винаги запазват връзката си с нас и оказват влияние както върху нас самите, така и върху другите. Ако вие излъчвате лоши мисли, ставате обект на тяхното действие и единствената ви надежда да ги неутрализирате и обезвредите е да разпространите нови силни мисловни вълни, утвърждаващи „Аз съм”. Странните поговорки „Бездна бездна привлича” или „Равнина равнина привлича” важат и за привличането на мисловните вълни. В това се изразява „адуктивното” свойство на мисълта - дума от латински произход, означаваща привличащ, притеглящ. Именно това свойство лежи в основата на редица психически феномени.
Боязливите и неприятни мисли привличат към себе си подобни мисли и се сливат с тях, в резултат на което вие страдате не само от въздействието на своите, но и на чуждите мисли, т.е. положението ви значително се влошава. И колкото повече мислите по този начин, толкова повече положението ви ще се влошава. Но ако мислите ви са добри, весели и щастливи, ще притегляте подобни мисли към себе си и вследствие на тяхното взаимодействие ще се чувствате още по-весели, радостни и щастливи. Това е абсолютна истина, но не я приемайте, преди да се убедите в нея. Изпитайте я върху себе си. Неуверените, подлагащи на съмнение крайния резултат мисли оказват много по-слабо въздействие, отколкото уверените и очакващи положителен резултат помисли.
Ако не намерите у себе си смелост, увереност и решителност да се освободите от мисълта „Аз знам, че не мога”, ще привлечете към себе си други мрачни мисли от същия род и тогава ще видите, че действително не можете. Нещо повече, такова мнение за вас ще имат и околните.
Необходимо е да поддържате у себе си и да излъчвате уверената и лишена от страх мисловна вълна „Аз мога и искам “, която ще привлече мисловните вълни на всички онези, които са убедени в същото. Техните вълни ще окажат върху вас положително въздействие, ще укрепят силите ви и ще ви помогнат да осъществите стремежите си. Ако разпространявате ревниви и завистливи мисли, те, връщайки се при вас, ще привлекат подобни мисли и вие ще страдате дотогава, докато не се освободите от тях. По този начин вълните на ненавист се връщат с увеличена сила при вас. Старата поговорка „Проклятията като пилетата се приютяват вкъщи” е много по-близо до истината, отколкото предполагате. Злобните мисли предизвикват раздразнение у другия и той ви изпраща обратно същите мисловни вълни; по пътя им към тях се присъединяват други злобни вълни и така ефектът им многократно нараства. Известна ей народната поговорка: „Човек винаги намира това, което търси”. Иначе не може и да бъде, тъй като той привлича само такива вълни, каквито сам излъчва, и вижда света в онази светлина, която пропускат „духовните му очила”.
И така, добрите мисли привличат добри, а лошите -лоши мисли. Ако изпитвате ненавист към някого и му изпращате мисли на ненавист, ще получите обратно ненавист, като пред вас ще се изправи като стена един ненавистен свят. В света на мислите вие получавате с висока лихва това, което влагате. Ако излъчвате добри мисли, при вас ще се върнат много повече добри мисли и вие ще се чувствате добре в обществото на доброжелателни и приятелски настроени към вас хора. А от това само ще спечелите. За вас самите е по-добре да имате добри мисли. Ако се опитате да мислите по такъв начин поне един месец, скоро ще почувствате голяма промяна в самите себе си; ще се отвратите от предишните си низши, недостойни и глупави мисли и в никакъв случай няма да искате да се върнете към тях. Дори преди да е изминал и месец, ще почувствате полезния ефект на връщащите се мисловни вълни и животът ви напълно ще се промени. Опитайте. Опитайте още сега и никога няма да съжалявате за това.
Има две най-лоши мисли, които трябва да унищожите веднага, за да успеете в живота. Това са ненавистта и страхът. От отровата им се раждат чудовища. Това, което наричаме печал, е по-голямото дете на страха и много прилича на баща си. Завистта, недоброжелателността и злобата са едни от многобройните прояви на ненавистта. Унищожете корена и скоро израстъците около него ще умрат.
А сега нека да видим как притегателната сила на мисълта може да ни помогне да постигнем успех в живота.
Може би ще ви се стори невероятно, но всички хора, които са успели в живота, са успели благодарение на могъщите си и концентрирани мисловни вълни. Те са подчинили разума си на определена цел и са се възползвали от волята на собственото си „Аз съм”, за да дадат на мислите си определена насока. Такава настройка на мислите укрепва силата на характера им, благодарение на което те се насочват направо към набелязаната цел. Други са си поставяли същата цел, но не са я постигали, тъй като не са дали съответна насока на мислите си и така са загубили смелостта си, станали са нерешителни и са попаднали под властта на изкушения и ласкателства.
За постигане на поставената цел е абсолютно необходимо: първо, непреодолимо желание (а не просто прищявка); второ, пълна увереност в способностите ви да изпълните желанието си (а не плахо предположение); трето, твърдо решение да постигнете дадената, цел (а не само намерение да се опитате).
Посочените качества на мисълта ще ви гарантират успех, ако стриктно се придържате към тях. Те ще формират у вас характер и способност да се постигне целта, тъй като „мислите се изразяват в действия”; ще ви дадат нужните сили да влияете върху другите; ще приведат в действие онези мисловни вълни, които ще привлекат на помощ мислещите като вас.
Ако мислите: „Аз не мога”, това ще предизвика колебания, които ще убедят другите, че не можете; те няма да са от полза и няма да съдействат да постигнете целта си. Чувството за самосъхранение заставя другите да се отнасят с недоверие и да избягват такива хора. Никой не чувства влечение към някой, който мисли: „Аз не мога” - такава форма на мислене по-скоро отблъсква, отколкото привлича.
Ако мислите: „Аз мога и искам”, мисловните ви колебания ще предизвикат възбуждащо въздействие - всички ще почувстват влечение към вас и всичко ще стане по ваше желание. Силните хора ще изпитват към вас симпатии и с удоволствие ще се съгласят да работят за вас; слабите, съзнаващи силата ви и нуждаещи се от нея, ще почувстват влечение към вас и несъзнателно ще се подчиняват на вашето влияние. Така действат притегателните свойства на мисълта. Опитайте да ги изпитате сами.
Всъщност възможностите на притегателната сила на мисълта са много по-големи. Тя може да привлече към вас хора, които имат същите интереси. Те ще изпитат влечение към вас, както и вие към тях, като си помагате взаимно във ваш общ интерес. Навярно ви се е случвало да изпитвате влечение към някого и да му оказвате помощ, преди той да ви отговори със същото. Защо? Защо с желание покровителствате едни и недоверчиво се отнасяте към други, които не са по-лоши от тях? Поради силата на мисловните колебания. В това се състои тайната. Едно и също качество на мисълта се демонстрира и в двата случая, но вас ви привличат онези, чиито колебания са равни по сила на вашите - те могат да ви окажат услуга и да ви помогнат. При това собствената ви воля ще ви принадлежи изцяло, ако овладеете законите на духовното превъзходство.
Не забравяйте: неустойчивата, губеща се в съмнения вяра ще ви донесе половинчати резултати, а твърдата и непоколебима вяра, че можете да се разпореждате с волята си - граничещи с чудеса успехи. Постарайте се да развиете у себе си такава вяра и я съчетайте с волевото искане за това, което ви е нужно: това ще ви осигури успех. „Поискайте и ще получите, почукайте на вратата и тя ще се отвори”. Но винаги съчетавайте исканията си с твърда вяра и очакване на успех.
Елена Уилман пише: „Който знае цената на своето „Аз”, може спокойно да изчака - безумната съдба ще изпълни безусловно неговите желания.”
Думите „спокойно да изчака” се отнасят към състоянието на духа и изразяват спокойно, уверено очакване на неизбежното. Те не означават, че можете да скръстите ръце и да не правите нищо - ако го направите, ще жертвате желанието си и решението си да го изпълните. „Мислите намират израз в действия”; колкото по-настойчива е мисълта, толкова по-силно е действието. Прав е Гарфийлд, като казва: „Не следва да чакате, докато нещата получат благоприятен за вас изход, а трябва сами да допринесете за него.” При това през цялото време не бива да ви напуска увереността, че резултатът зависи от вашето волево искане. Не съм в състояние да ви поднеса наготово този начин на мислене и действие, а само да ви запозная със законите, които са му присъщи. Само чрез упражнения ще можете да го овладеете, поради което бих искал всеки читател да пристъпи към практическо овладяване на новия начин на мислене. Вероятно отначало
ще изпитате недоверие към думите ми, но щом пристъпите към опити със собствената си психика, ще се убедите в тяхната истинност и бързо ще постигнете успех.
Всичко, към което уверено и неотклонно се стремите, ще ви принадлежи. Необходимо е само да опитате, за да успеете.

Уилям Аткинсън

“Психология на успеха”

превод Васил Байчев

Източник : http://www.izvorite.com/
Споделете ста

Предлагаме Ви една интересна гледна точка на Робърт Кийосаки, а именно, че най-заетите и ангажирани хора са най-мързеливи… 

Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “Алчните хора са лоши хора” - повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.
- Какво искаш да ти купя? - Това пък беше баща ми. - Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика;
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш - повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките - заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: “Не мога да си го позволя.” А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: “Как мога да си го позволя?” Твърдеше, че изказването: “Не мога да си го позволя” затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. “Как мога да си го позволя?” обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че думите “Не мога да си го позволя” са лъжа. И човешкият дух го знае.
- Духът на човека е много, много мощен - обичаше да казва той. - Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: “Не мога да си го позволя”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“Не мога да си го позволя” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. “Как мога да си го позволя?” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с “Как мога да си го позволя?”.
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
- Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “Не мога да имам това.” Или пък: “Не мога да си го позволя.”
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:
- Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, “Не можем да си го позволим”, или “Престани да мислиш само за себе си”. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта “Какво ще ми донесе това?” Човекът пита:
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: “Какво ще ми донесе това?”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “Уолстрийт”: “Алчността е добро нещо”. Прекален�